-

светят болнични ръжди

макове цъфтят във мен

всяко вдишване боли

въздухът не е за мен

пътят е далечен

двама сме във храма

нейното копито

толкова ме няма

нещастно ангелчето хлипа

в пружината на моето легло

под възглавницата пазя

едното му крило

сажди посребряват

двете му лица

липсва ми пространство

тесен е света