11 abr 2015, 19:49

  Poesía
495 0 0
светят болнични ръжди
макове цъфтят във мен
всяко вдишване боли
въздухът не е за мен
пътят е далечен
двама сме във храма
нейното копито
толкова ме няма
нещастно ангелчето хлипа
в пружината на моето легло
под възглавницата пазя
едното му крило ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??