11.04.2015 г., 19:49 ч.

  Поезия
497 0 0
светят болнични ръжди
макове цъфтят във мен
всяко вдишване боли
въздухът не е за мен
пътят е далечен
двама сме във храма
нейното копито
толкова ме няма
нещастно ангелчето хлипа
в пружината на моето легло
под възглавницата пазя
едното му крило ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Панчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??