И нима се страхуваш,
Загубена във мислите си –
Морски възели.
Оплела цялата си чувственост,
Невинност, искреност..
В кълба от огън и от електричество,
Във бездната на адската самотност.
В онази добре пречистена болезненост
Играеш най-тъжните пиеси,
Най-мрачните, убиващи без жалост
На челото ти безбройни спусъци –
Нима една Любов ще ти пробие черепа?!