***

И нима се страхуваш, 

Загубена във мислите си –

Морски възели. 

Оплела цялата си чувственост, 

Невинност, искреност.. 

В кълба от огън и от електричество, 

Във бездната на адската самотност. 

В онази добре пречистена болезненост

Играеш най-тъжните пиеси, 

Най-мрачните, убиващи без жалост

На челото ти безбройни спусъци – 

Нима една Любов ще ти пробие черепа?!