8 sept 2019, 10:23

*******%/

  Poesía
632 1 2

светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба

 

безмълвно времето е спряло
ех как пориш небосвора с тез крила
в косите ти и твойто цяло
загубвам се като в есенна мъгла

 

самотен съзърцавах тишината
когато под дъгата те съзрях
преобърнаха се в мен нещата
дъхът ми спря, почти умрях

 

как пикираш между цветята
как възпяват вълшебната ти яснота
как омекнаха ми колената
щом в очите ти сълза отрони се като звезда

 

нежен полъх на вятърът вековен
издига полетът на нови висоти
любовен пламък като пожар огромен
залезът възпламени

 

само ти, лястовица бяла
сладка като мъничко дете
с божественото си се сляла 
и караш сърцето ми да препуска без да спре

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...