8 sept 2019, 10:23

*******%/

  Poesía
629 1 2

светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба

 

безмълвно времето е спряло
ех как пориш небосвора с тез крила
в косите ти и твойто цяло
загубвам се като в есенна мъгла

 

самотен съзърцавах тишината
когато под дъгата те съзрях
преобърнаха се в мен нещата
дъхът ми спря, почти умрях

 

как пикираш между цветята
как възпяват вълшебната ти яснота
как омекнаха ми колената
щом в очите ти сълза отрони се като звезда

 

нежен полъх на вятърът вековен
издига полетът на нови висоти
любовен пламък като пожар огромен
залезът възпламени

 

само ти, лястовица бяла
сладка като мъничко дете
с божественото си се сляла 
и караш сърцето ми да препуска без да спре

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...