8 sept 2019, 10:23

*******%/

  Poesía
630 1 2

светът на птиците е невероятен
и оная бяла лястовичка на върха
в която се превръщаш необятно
щом слънцето помилва ти гърба

 

безмълвно времето е спряло
ех как пориш небосвора с тез крила
в косите ти и твойто цяло
загубвам се като в есенна мъгла

 

самотен съзърцавах тишината
когато под дъгата те съзрях
преобърнаха се в мен нещата
дъхът ми спря, почти умрях

 

как пикираш между цветята
как възпяват вълшебната ти яснота
как омекнаха ми колената
щом в очите ти сълза отрони се като звезда

 

нежен полъх на вятърът вековен
издига полетът на нови висоти
любовен пламък като пожар огромен
залезът възпламени

 

само ти, лястовица бяла
сладка като мъничко дете
с божественото си се сляла 
и караш сърцето ми да препуска без да спре

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...