Настъпи вече този ден.

Животът днес ни раздели.

Така бе чакан той от мен,

но ето, че личат сълзи...

По детски хванати сме за ръка.

Тъга изпълва тишината.

Какво ли чака ни сега,

щом излезем през вратата...

Сега животът ни започва,

по-нов, различен, непознат...

Във собствена посока ни насочва,

но всеки гледа пак назад...

Назад са всичките неволи,

назад са радост и тъга...

Защо днес никой не говори,

а стиска пак приятелска ръка?!

Напускат тъжни класната си стая,

замислени вървят сега

и мислят, че напускат рая,

преследвайки една мечта!