24 ago 2012, 11:17

* * * 

  Poesía
357 0 0
Няма ме. Тръгнах си внезапно,
защото реших... Няма ме...
простих се със всяка надежда,
казах край на всяка щастлива
илюзия... и тръгнах...
толкова красиво е всяко отлитане,
когато знаеш,
че трябва да полетиш... няма ме,
дори да мевиждаш, няма ме,
дори да веждаш мойта сянка,
просто ме няма,
отдавна ме няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??