***

11 may 2011, 9:47

Poesía

579 0 3

Тъка си смисъл с теб. Или без тебе.

Той няма име още. Не успявам

да назова сърцето си, да начертая щедър

воал от думи - там ме няма.

Защото съм в смълчаното докосване,

в червеното присъствие на изгрева.

А ти изричаш себе си и после

аз дълго гледам вятъра по ризата ти.

И търся полета ти, като също

издишам стари болки и копнежи.

Тогава виждам смисъл - ти се връщаш,

приготвил в дланите за мене нежност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.