Тъка си смисъл с теб. Или без тебе.
Той няма име още. Не успявам
да назова сърцето си, да начертая щедър
воал от думи - там ме няма.
Защото съм в смълчаното докосване,
в червеното присъствие на изгрева.
А ти изричаш себе си и после
аз дълго гледам вятъра по ризата ти.
И търся полета ти, като също
издишам стари болки и копнежи.
Тогава виждам смисъл - ти се връщаш,
приготвил в дланите за мене нежност.