May 11, 2011, 9:47 AM

***

  Poetry
803 0 3

Тъка си смисъл с теб. Или без тебе.

Той няма име още. Не успявам

да назова сърцето си, да начертая щедър

воал от думи - там ме няма.

 

Защото съм в смълчаното докосване,

в червеното присъствие на изгрева.

А ти изричаш себе си и после

аз дълго гледам вятъра по ризата ти.

 

И търся полета ти, като също

издишам стари болки и копнежи.

Тогава виждам смисъл - ти се връщаш,

приготвил в дланите за мене нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • не крий красивите си думи зад "звездични" заглавия - заслужават да имат имена.

    мнооого харесах!
  • +++
  • "аз дълго гледам вятъра по ризата ти."
    Толкова красива и образна метафора и цялото е хубаво.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...