11 мая 2011 г., 09:47

*** 

  Поэзия
636 0 3

Тъка си смисъл с теб. Или без тебе.

Той няма име още. Не успявам

да назова сърцето си, да начертая щедър

воал от думи - там ме няма.

 

Защото съм в смълчаното докосване,

в червеното присъствие на изгрева.

А ти изричаш себе си и после

аз дълго гледам вятъра по ризата ти.

 

И търся полета ти, като също

издишам стари болки и копнежи.

Тогава виждам смисъл - ти се връщаш,

приготвил в дланите за мене нежност.

© Ива Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не крий красивите си думи зад "звездични" заглавия - заслужават да имат имена.

    мнооого харесах!
  • +++
  • "аз дълго гледам вятъра по ризата ти."
    Толкова красива и образна метафора и цялото е хубаво.
Предложения
: ??:??