24 sept 2011, 15:55

* * * 

  Poesía » Otra
833 0 6

Забравиха те,

изоставиха те,

а приятели наричаха се…

празни думи,

празни обещания.

Напразно чакаш днес

подкрепа и рамо.

Далеч ли си –

на забрава те обричат,

но, ако поискаш,

до теб ще бъда…

жестоко и тъжно -

точно като живота ми!

© Сара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Маги!
    Поздрави и хубав ден!
  • красива душевност имаш, Сара...
    дълбоко ме докосна този стих..
    сърдечен поздрав за теб..
  • Благодаря и светъл поздрав и на теб Чоно!
  • Роси, от сърце ти благодаря за милите думи! Права си, човек никога не е съвсем сам, но мисля, че винаги е по-добре, когато до себе си имаш, макар и един, но истински приятел, който е да теб и в трудните ти дни. Не съм го написала по-горе, но стихчето е по повод на човек, когото харесвам и може да бъдем приятели ако го пожелае.
    Светъл ден!

    Благодаря Агоп!
    Аз вярвам в приятелството, признавам, че са по-малко от пръстите на ръката ми, но имам приятели, на които мога да разчитам и в най-трудните моменти, както и те на мен! Малко са и трудно се срещат, но лесно се разпознават от интересчиите. Дано и ти имаш поне един!
    Хубав и ползотворен ден!
  • Сократ е казал:
    " о, приятели мои! няма на света приятели"

    тъжно, но истина!!!

    поздравления, Сара!!!
  • Когато сме със себе си, с душата, в която е безкрайната Вселена, то никога не сме сами...
    Пишеш чудесно, мило момиче! Пиши, изразявай богатата си душевност!
    Чакам още много твои творби!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??