11 jul 2007, 14:20

Цаца (Гурбет) 

  Poesía
799 0 7

Цаца

Ще спра (все някога) да плувам.
Морето ще ме радва от Капаните
и Цацата (със бира!) ще тъгува
за дълбините и мощта на океаните.

Работа на бряг ще си намеря -
от 8 чак до 5 след обед.
Щастлив, домашен и премерен
животът ми ще продължи напред.

Идилия прекрасна! И покой.
От Понеделник - та до Петък.
И празни празници - порой;
И делници прекрасни шетат.
*
Така ще стане, не се смей!
Мечтите ни умират най-последни,
Но трябва още един рейс -
от най-последните - последен.

6 март 2003, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко ирония има в тези твои "мечти"!
  • Като спреш да плаваш сигурно ще ти липсва океана. И май всеки рейс е предпоследен! Дупки запушваме всякакви... какво да се прави! Но все пак, хубаво е да мечтаеш!
  • Не така, правилно ,Симо,без принуда!
  • Заради дупки, мисля, няма да е лесно,
    но ще се сбъдне, ако помечтаеш силно!
  • Мечтата няма общо с това, дето наистина се случва, Мери. Нищо общо.
    Принудата не може да бъде сбъдване на Мечта. Не така. Не така
  • Как гледаш на тази си мечта днес? Ревизира ли я?! Поздрав от сърце!
  • Вълнуващ стих!!!
Propuestas
: ??:??