Jul 11, 2007, 2:20 PM

Цаца (Гурбет)

Poetry

1.1K 0 7

Цаца

Ще спра (все някога) да плувам.
Морето ще ме радва от Капаните
и Цацата (със бира!) ще тъгува
за дълбините и мощта на океаните.

Работа на бряг ще си намеря -
от 8 чак до 5 след обед.
Щастлив, домашен и премерен
животът ми ще продължи напред.

Идилия прекрасна! И покой.
От Понеделник - та до Петък.
И празни празници - порой;
И делници прекрасни шетат.
*
Така ще стане, не се смей!
Мечтите ни умират най-последни,
Но трябва още един рейс -
от най-последните - последен.

6 март 2003, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Колко ирония има в тези твои "мечти"!

2007-07-16T18:42:16+03:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Като спреш да плаваш сигурно ще ти липсва океана. И май всеки рейс е предпоследен! Дупки запушваме всякакви... какво да се прави! Но все пак, хубаво е да мечтаеш!

2007-07-11T22:41:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Не така, правилно ,Симо,без принуда!

2007-07-11T15:09:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Заради дупки, мисля, няма да е лесно,
но ще се сбъдне, ако помечтаеш силно!

2007-07-11T15:00:13+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Мечтата няма общо с това, дето наистина се случва, Мери. Нищо общо.
Принудата не може да бъде сбъдване на Мечта. Не така. Не така

2007-07-11T14:52:35+03:00