6 feb 2008, 17:51

Царица на красотата

  Poesía
943 0 3
 

Царица на красотата

 

 

Сама, насред градина пуста,

в цялата си прелест и неземна красота,

скрила болката си зад червената си маска,

привидно щастлива си живее тя.

 

По листенцата й нежни - капки от роса

като кристалчета пречупват светлината.

И през мъничките призми получава се дъга

със всички цветове, познати на земята.

 

И всички казват колко е прекрасна.

И може ли да има такава красота?

Хората минават и гледат я захласнато,

а тя им се усмихва зад свойта самота.

 

Сега е там и те ще й се радват,

и ще се усмихват, и ще бъдат мили.

Но едва ли някой до нея ще застане,

когато нощта отдавна деня е сменила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...