Царица на красотата
Царица на красотата
Сама, насред градина пуста,
в цялата си прелест и неземна красота,
скрила болката си зад червената си маска,
привидно щастлива си живее тя.
По листенцата й нежни - капки от роса
като кристалчета пречупват светлината.
И през мъничките призми получава се дъга
със всички цветове, познати на земята.
И всички казват колко е прекрасна.
И може ли да има такава красота?
Хората минават и гледат я захласнато,
а тя им се усмихва зад свойта самота.
Сега е там и те ще й се радват,
и ще се усмихват, и ще бъдат мили.
Но едва ли някой до нея ще застане,
когато нощта отдавна деня е сменила...
© Някоя All rights reserved.
