28 mar 2013, 17:52

* * * 

  Poesía » De amor
608 0 0

Имената ви

са издълбани в мен
като на камък...
Горящи белези
от несбъднати мечти.
И тлеят, и болят, изгарят
от страхове, като длета,
които блъскат безпощадно.
И те са ваши страхове,
от какво и вий не знайте!
И така, резка след резка,
длето след длето,
страх след страх
и поредна погубена мечта...
Докато на камъка, издялкан до немай-къде,
вече място не остане,
той ще се счупи от нечий последен удар.
И на всеки от вас позволявам парче да се вземе
за сбогом.

© Снежа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??