5 ago 2008, 9:57

* * *

  Poesía » Otra
1K 0 2

Толкова е тъжно...

да е заключено сърцето ти със катинар,

раждясъл, остарял и счупен, носещ тежкия товар,

а ти не можеш нищо да направиш

дори да имаш ключа стар,

паролата дори да знаеш,

всичко пак ще е кошмар...

В живота просто няма избор,

съдбата си играе с теб,

тя иска своето и толкоз,

без значение дали ще си добре...

и да се дърпаш няма смисъл:

с вериги ще те окове,

ще си играе с твойта мисъл

и края ти ще доведе!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Новали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...