5.08.2008 г., 9:57

* * *

1K 0 2

Толкова е тъжно...

да е заключено сърцето ти със катинар,

раждясъл, остарял и счупен, носещ тежкия товар,

а ти не можеш нищо да направиш

дори да имаш ключа стар,

паролата дори да знаеш,

всичко пак ще е кошмар...

В живота просто няма избор,

съдбата си играе с теб,

тя иска своето и толкоз,

без значение дали ще си добре...

и да се дърпаш няма смисъл:

с вериги ще те окове,

ще си играе с твойта мисъл

и края ти ще доведе!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Новали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...