24 ago 2019, 15:58

***=+=

  Poesía
582 0 0

това е моята песен
пълна с шарени листа
с шепота на вечер
с дивата луна

 

в първия куплет се пее
как заблещука светлина
как розата след нея рече
това е бъдещата прелестна звезда

 

после лястовички чуруличкат
след изгрева красив
а слънчо с лъчите си облича
моят речетатив

 

вълните зашушукват по морето
с най - нежния си глас
о ти превъзходна молекулко
възпей мъничко и нас

 

а гибелния гняв
о Боже мой
реве с пълен глас
не съм ли твой 

 

всичко се подрежда 
с последния куплет
има някаква надежда 
щом с дявола си чукнах пет

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...