24 ago 2019, 15:58

***=+=

  Poesía
587 0 0

това е моята песен
пълна с шарени листа
с шепота на вечер
с дивата луна

 

в първия куплет се пее
как заблещука светлина
как розата след нея рече
това е бъдещата прелестна звезда

 

после лястовички чуруличкат
след изгрева красив
а слънчо с лъчите си облича
моят речетатив

 

вълните зашушукват по морето
с най - нежния си глас
о ти превъзходна молекулко
възпей мъничко и нас

 

а гибелния гняв
о Боже мой
реве с пълен глас
не съм ли твой 

 

всичко се подрежда 
с последния куплет
има някаква надежда 
щом с дявола си чукнах пет

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...