Любимата нощ (от онези еднаквите) - пълен бар, цветни лампи и ром, лимонено-френски усмивки по масите, деколтета, изкуствени, на килограм. Разтворени кубчета лед по целувките, напудрена, стъклена кожа с брокат, мигли със цвят на катран, пеперудени, изтъкани от паяк ботуши с тока. Поръчваш от новата порция "щастие", (или водка, от онази, с утехата), палиш тютюнева капка илюзия, слагаш гримасата (тази за сцена). След поредната вечер душевна асфикция, изморена от избор богат (и от лов), потъваш в леглото (отдавна изстинало) и пак си си ти (до другата нощ).
палиш тютюнева капка илюзия,
слагаш гримасата (тази за сцена).
И гримът е за сцена...и усмивката ми и хилядите отрепетирани стъпки и реплики...а вече ми пречат, и задушават и се спъвам във сценичното си поведение...
Страхотен стих, уникална подредба и асоциативност
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много е оригинална поезията ти.