6 oct 2013, 22:17

Целунах любовта

1K 0 0

Целунах любовта
Мога да напиша най-тъжното стихотворение
как те обичам и мога в мислите ти да живея,
но не мога да те спра, забързан да си идеш,
не мога времето с прегръдка аз да спра.

В мене ти една вселена си, а нея сега я няма,
представям си те пак и пак, и пак…
безгрижен как усмихваш се до мен,
мечтая си, убийствено се трудя,
но не мога друга аз да бъда.

Слънцето грее над нас всеки ден,
но лъчите му са хладни,
само вятър в клоните шуми,
защото няма те и пак във мен напира тъгата.

Всяко чувство с теб удвоява се, пожелавам си:
пролет, лято, есен, зима, с мен да си ти,
по-добре не мисли, по-добре ме  сънувайq
за да си кажеш на сутринта:  „Целунах любовта!“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....