Oct 6, 2013, 10:17 PM

Целунах любовта

  Poetry » Love
1K 0 0

Целунах любовта
Мога да напиша най-тъжното стихотворение
как те обичам и мога в мислите ти да живея,
но не мога да те спра, забързан да си идеш,
не мога времето с прегръдка аз да спра.

В мене ти една вселена си, а нея сега я няма,
представям си те пак и пак, и пак…
безгрижен как усмихваш се до мен,
мечтая си, убийствено се трудя,
но не мога друга аз да бъда.

Слънцето грее над нас всеки ден,
но лъчите му са хладни,
само вятър в клоните шуми,
защото няма те и пак във мен напира тъгата.

Всяко чувство с теб удвоява се, пожелавам си:
пролет, лято, есен, зима, с мен да си ти,
по-добре не мисли, по-добре ме  сънувайq
за да си кажеш на сутринта:  „Целунах любовта!“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...