29 jun 2013, 13:08

Целунат зов

665 0 0

Зовеш ме както лунна сянка
зове остатък светъл сърп
и там - във очната ти ямка
погледът ми плах се дърпа.

От удивление мълча,
сърцето пак към теб ще тръгне
и може би аз ще сгреша, 
ако продължа да гъгна.

Пред олтара на душата ти,
пред всички рози и ласки във теб,
ще проговоря със остатъци
от смелост, скрита зад поглед от лед.

А рисуваш във мене вярност
и бликва огън от сатен,
достигнал пак в моето тяло
последен кът - неограден...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...