29 jun 2013, 13:08

Целунат зов 

  Poesía » De amor
544 0 0
Зовеш ме както лунна сянка
зове остатък светъл сърп
и там - във очната ти ямка
погледът ми плах се дърпа.
От удивление мълча,
сърцето пак към теб ще тръгне
и може би аз ще сгреша,
ако продължа да гъгна.
Пред олтара на душата ти,
пред всички рози и ласки във теб,
ще проговоря със остатъци
от смелост, скрита зад поглед от лед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??