14 feb 2018, 20:46

Целувай

  Poesía
551 1 5

Не на екс!
Остави да ти запари!
Бавно! Премини през всеки вкус!
Не! Недей да го преглъщаш, още!

Удължи гъдела радващ сетивата!

Задръж! Задръж, изследвай до микрони,
опияни рецептора на сладостта!
Почакай!.. Още малко!
Нека леко загорчи!
Почувствай, как се влива сокът,
от земята в жадните лози.
Усети лъча погалил грозда,
наедрял от слънчева любов.
Представи си капките дъждовни,
напоили сили в чудотворните асми.
Мъглите и осите в съпротива
жилещи берящите ръце..
Потърпи, докато ферментира,
за удоволствие...и вече преглътни.
Сега целувай! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Lia
  • Думи по сладки и от самата целувка! Няма какво да кажа, само ще чакам и чувствам! Прекрасно изживяване са тези редове.
  • Благодаря, ценя тази чест!
  • Бавно, сладостно, тръпно - като пролетен сок, като топла мъзга. Хареса ми!
  • Че защо е екса?
    Да остане време
    и за другите средства.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...