Feb 14, 2018, 8:46 PM

Целувай

  Poetry
546 1 5

Не на екс!
Остави да ти запари!
Бавно! Премини през всеки вкус!
Не! Недей да го преглъщаш, още!

Удължи гъдела радващ сетивата!

Задръж! Задръж, изследвай до микрони,
опияни рецептора на сладостта!
Почакай!.. Още малко!
Нека леко загорчи!
Почувствай, как се влива сокът,
от земята в жадните лози.
Усети лъча погалил грозда,
наедрял от слънчева любов.
Представи си капките дъждовни,
напоили сили в чудотворните асми.
Мъглите и осите в съпротива
жилещи берящите ръце..
Потърпи, докато ферментира,
за удоволствие...и вече преглътни.
Сега целувай! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Lia
  • Думи по сладки и от самата целувка! Няма какво да кажа, само ще чакам и чувствам! Прекрасно изживяване са тези редове.
  • Благодаря, ценя тази чест!
  • Бавно, сладостно, тръпно - като пролетен сок, като топла мъзга. Хареса ми!
  • Че защо е екса?
    Да остане време
    и за другите средства.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...