19 abr 2007, 11:52

Целувай ме... Не говори ми.

  Poesía
3.3K 0 36


Целувай ме...
Не говори ми.
Не са ни нужни думите сега.
Дори не казвай мойто име,
към моето сърце склони глава.
Целувай ме...
И ме погалвай.
Разпалвай тихичко страстта.
Във буря силна ме превръщай
и път ми дай към теб в нощта.
Целувай ме...
И ме изпивай.
Сърцето с чувства,
като чашата с вода.
Очите блеснали изпивай
... в тях огънят се разгоря.
Целувам те...
Не са ни нужни.
Ни думи, жестове, цветя.
Запален огън – любовта ни
е всичко в нашите сърца.
Целувай ме...
Целувам те...
Безмълвни.
Спокойни с тебе след милувки.
Наднича лунен лъч случаен

и ни дарява със целувка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...