Целувай ме... Не говори ми.
Целувай ме...
Не говори ми.
Не са ни нужни думите сега.
Дори не казвай мойто име,
към моето сърце склони глава.
Целувай ме...
И ме погалвай.
Разпалвай тихичко страстта.
Във буря силна ме превръщай
и път ми дай към теб в нощта.
Целувай ме...
И ме изпивай.
Сърцето с чувства,
като чашата с вода.
Очите блеснали изпивай
... в тях огънят се разгоря.
Целувам те...
Не са ни нужни.
Ни думи, жестове, цветя.
Запален огън – любовта ни
е всичко в нашите сърца.
Целувай ме...
Целувам те...
Безмълвни.
Спокойни с тебе след милувки.
Наднича лунен лъч случаен
и ни дарява със целувка.
© Христо Костов All rights reserved.
Поздрави и от мене , много красиво стихче !!!