21 ago 2009, 17:40

Целувал ли си някога смъртта?

1K 0 10

Целувал ли си някога смъртта -

беззъбо, сляпо, плачещо момиче?

Убивал ли си някога с ръка,

която е изтривала сълзите?

 

Докосвал ли си някога жена,

която дави се в своята кръв?

Или, привикнал с този земен ад,

погребал си сърцето си в скалите?

 

Целувал ли си някога смъртта?

Пропадал ли си някога в бездни?

Родени само от безжизнен страх,

разбит в каменни цветя и плочки.

 

Пречупвал ли си някога крила,

които жадни са за своя полет?

Или, прегазил уличните локви,

си продължил да тичаш в дъжда?

 

Усещал ли си с пръсти тъмнината?

Говорил ли си с сенки във нощта?

Опитвал ли си бялата отрова,

която те изтрива от света?

 

Целувал ли си някога смъртта -

беззъбо, сляпо, плачещо момиче?

Убивал ли си някога с ръка,

която е изтривала сълзите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Мила моя,Радостина,стиха ти е хубав,но мисля че и със същия успех и плам можеш да пишеш за любовта,едно велико и прекрасно чувство.Поздрави за силния стих и една от мен!!!
  • Много силен стих!!!

    ,,За да разбереш чуждия филм, трябва да излезеш от своя!''-
    това много ми хареса.

    Поздрави!
  • Много силно. Хареса ми.
  • За информация:
    Написах стихотворението на четиринадесет години.Когато виждаш как интелигентни хора завиват по грешни пътища, не можеш да останеш безразличен.
    Заставам против употеребата на наркотични вещества.
    Няма нужда да друсаш,за да те посети музата хаха.
    За всеки,който се изживява като морален съдник или наставник,казвам само:
    За да разбереш чуждия филм, трябва да излезеш от своя!
    Смисъла е да чувстваш,да се замислиш,а не да съдиш.
    Приятно четене

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...