Rainrhymes
53 el resultado
***
Бездиханно задъхана, разкъсана...
Топла и мокра.
Изпразвам тази самота.
Животински.
Варварски. ...
  437 
Как вървя през живота -
крача, влача, бързам,
но не плача.
Не плача, а крещя безмълвно...
От ехото на този вик пропадат планини и времена. ...
  424 
Чувствам това от толкова дълго време...
Нуждая се почти до болка...
Питам самотната нощ,
питам собствените си мисли.
Издигам се и пропадам в самота. ...
  422 
Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят. ...
  452 
Ако сълзите ми са коси,
с тях ще те галя.
С очите ми ще отплаваш.
На устните си ще те приютя
от този студ, притъпил сетивата. ...
  773 
Искам да разкажа история на някого,
на някой, който иска да ме чуе.
Не просто злобна клюка,
не безсрамно самохвалство,
не за болка. ...
  429 
Трябва ли да се променяш,
защото те отхвърлят такъв, какъвто си!?
С нищо не вредиш, разбираш, приемаш,
но само кално лицемерие посреща и изпраща твоето лице.
Искат да те смачкат - външността е само повод, ...
  781 
***
Очите ни слепи остават за красотата на дъжда
в този град, проникващ с мръсните си пръсти,
опипващ с похотта на суета.
За да приемеш различния, трябва да слезеш от своя пиедестал,
прегръщайки го като брат или сестра ...
  501 
Виждам грешките
на тази самодоволна арогатност.
Ускорен от пулсираща сила,
руша, а не създавам.
Греховете си от огледалото изтривам ...
  547 
Искаш ли да чуеш
нова клюка за мен?
Пикантната подправка на деня е моя плът.
Харесваш ли вкуса ù между зъбите си,
моето страдание ще замени ли твоето нещастие...? ...
  612 
Здравей, приятелю,
толкова неща споделихме...
Дадохме, получихме и научихме
заедно.
Животът не се живее по учебник. ...
  598 
***
Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Лицата ни се сливат под тъмната небесна пустота. ...
  484 
***
Войник без армия.
Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.
Пулсиращ лик на войствена безмилостност,
когато се изправям пред смъртта.
Сблъсъкът разтърсва света. ...
  519 
Перфектен си за еднодневка.
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...
  643 
... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...
  533 
Издишах цялата надежда...
С горчивина копнежите изхвърлих.
Напразно миговете отлетели
за своите черти претърсвах.
Къде остана красотата, ...
  457 
За думите подслон намерих
на този лист, откъснат мимоходом,
но чувствата сиротни кой ще стопли
в безмълвието на студената ми стая?
Отиде си, а аз те превъзмогнах. ...
  541 
Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих. ...
  533 
Изгубих себе си.
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога... ...
  560 
Догонвам вятъра по прашни улици.
Грехът в очите ми е тел бодлива.
Сълзите тъй желано бедствие,
защото болката довежда до безчувствие.
С пресъхнала уста поглъщам дните си. ...
  498 
Изгаряш в пясъка на времето
обрулен от пустинни ветрове.
Изгубен някак в настоящето,
разкъсан между други светове.
Залъгваш се, че търсиш нещо, ...
  466 
Отвори сърцето си - ще видиш своята къща.
Отвори сърцето си - ще видиш своя дом
сред света банален и цинично смръщен,
но няма да изпитваш самота.
Забързан между капките дъждовни, ...
  466 
Стоя пред теб, но ти си мълчалив.
Отричаш безсърдечен тази среща.
Отправям поглед, пълен с доброта,
потъващ в празните очи насреща.
Разделят ни полярни ветрове ...
  722 
Нежността изплака и си тръгна
огорчена, с капещи коси.
Светофарът на планета пуста
запримига и заспа щастлив.
Нежността изплака и си тръгна, ...
  530 
Защо не спиш в тази топла вечер,
изпълнена с нощни пеперуди,
които хаотично търсят
запалените улични фенери?
Защо съблече новата си рокля, ...
  508 
Последните капки светлина се стичат по формите,
а сенките променят чертите ти.
Разпадаш се бавно на частици мрак,
защото тази вечер няма звезди,
в нощта на нашата раздяла. ...
  442 
Навън несъществуващите улици
измръзнали мълчат в нощта,
а вътре в мен изсъхналите пориви
измитам като паднали листа.
Може би от погледа ми бягат. ...
  435 
Безброй слънца умират и се раждат.
Безшумни ветрове рушат скали.
Вълните брегове дълбаят,
но не отмиват твоя лик.
Под облаците с теб мечтаем. ...
  415 
Обичай ме, дори през пролетта
слана цветята да убива.
Обичай ме, когато след дъжда
удавените корени изгниват.
Обичай ме отново след смеха ...
  781  14 
Изтребваш всички начала.
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет, ...
  500 
Вървя по пътищата на нощта,
а Тя наднича през очите ми и пита:
"Накъде така?"
Сам, опустошен, омърсен до болка,
крещя онемял. ...
  835 
На живота оковите тленни
стягат нашите души в своя гнет
и поетите ходят сломени,
неразбрани в циничния свят.
Тежестта на минутите слети ...
  539 
Нека болката премине през мен.
Да изгори горите и поляните,
а воплите се втурнат по скалите.
Загубени в ехото.
Нека сълзите ме пречистят. ...
  408 
В твоята стая цветята крещят,
забравени сред белите чаршафи,
където нощем сдържана тъга
изтрила е сълзите си горящи.
В твоя дом се говори наужким ...
  453 
Когато си до мен, усещам сила,
обгърната от двете ти ръце.
Дъждът измива прашните ни същности
и ражда се любов като дете.
Мозайката на твоите черти ...
  465 
Разкажи ми за пътя си.
За надеждите, за обезверението,
за дните си, за времето...
Разкажи за битките човешки, нетърпението...
Несподеленото кажи по пътя, подивял от прах и шум, ...
  581 
Целувал ли си някога смъртта -
беззъбо, сляпо, плачещо момиче?
Убивал ли си някога с ръка,
която е изтривала сълзите?
Докосвал ли си някога жена, ...
  652  10 
Защо стоиш,
а Вулканът изригва пред теб?
Защо скърбиш
за света, който сам си презрял?
Защо скимтиш, неудачник пропадащ? ...
  545 
Престрелки в душата ми отекват,
ракети следват бягащи мишени,
а взривове разкъсват живи нерви.
  496 
Нито болката, нито смъртта успяха да те пречистят.
Те само разрушиха живота ти,
а любовта е отворена книга,
от която тепърва се учиш да четеш.
За да намериш сам своята истина, ...
  404 
Propuestas
: ??:??