Целувал ли си някога смъртта?
Целувал ли си някога смъртта -
беззъбо, сляпо, плачещо момиче?
Убивал ли си някога с ръка,
която е изтривала сълзите?
Докосвал ли си някога жена,
която дави се в своята кръв?
Или, привикнал с този земен ад,
погребал си сърцето си в скалите?
Целувал ли си някога смъртта?
Пропадал ли си някога в бездни?
Родени само от безжизнен страх,
разбит в каменни цветя и плочки.
Пречупвал ли си някога крила,
които жадни са за своя полет?
Или, прегазил уличните локви,
си продължил да тичаш в дъжда?
Усещал ли си с пръсти тъмнината?
Говорил ли си с сенки във нощта?
Опитвал ли си бялата отрова,
която те изтрива от света?
Целувал ли си някога смъртта -
беззъбо, сляпо, плачещо момиче?
Убивал ли си някога с ръка,
която е изтривала сълзите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
от мен!!!
