Целувам те със сутрешното лате,
макар да знам че си о пиеш с друг.
А аз от теб отново пренебрегнат
церя любовния си махмурлук.
За кой ли път телефона не ми вдигаш?
не отговаряш на моите писма...
Така и не разбрах защо го правиш?
Нима, че влюбен в теб съм е вина?
Нима, че те желая и жадувам
и че за теб копнея глупост е това?
Но защо тогава пак се криеш,
а не изречеш прощалните слова? ...