Целувам те със сутрешното лате

24 jul 2018, 23:57

Poesía » De amor

675 1 2

Целувам те със сутрешното лате,

макар да знам че си о пиеш с друг.

А аз от теб отново пренебрегнат

церя любовния си махмурлук.

За кой ли път телефона не ми вдигаш?

не отговаряш на моите писма...

Така и не разбрах защо го правиш?

Нима, че влюбен в теб съм е вина?

Нима, че те желая и жадувам

и че за теб копнея глупост е това?

Но защо тогава пак се криеш,

а не изречеш прощалните слова?

Страхуваш се – това добре го зная.

С това завършва и започва твоят ден.

Страхуваш се от мен във себе си,

а не от себе си във мен.

Моят свят с мечти богат е

и ти самата си една от тях.

Целувам те със сутрешното лате

и нека любовта ми бъде грях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2019-04-06T14:50:08+03:00

Страхът е доминантен в триъгълниците. Съкровено и чисто стихотворение. Поздрави.
Довереница (Дочка Василева)

2018-07-26T01:53:09+03:00

"Страхуваш се от мен във себе си,

а не от себе си във мен."

БРАВО!