Целувам те със сутрешното лате
Целувам те със сутрешното лате,
макар да знам че си о пиеш с друг.
А аз от теб отново пренебрегнат
церя любовния си махмурлук.
За кой ли път телефона не ми вдигаш?
не отговаряш на моите писма...
Така и не разбрах защо го правиш?
Нима, че влюбен в теб съм е вина?
Нима, че те желая и жадувам
и че за теб копнея глупост е това?
Но защо тогава пак се криеш,
а не изречеш прощалните слова?
Страхуваш се – това добре го зная.
С това завършва и започва твоят ден.
Страхуваш се от мен във себе си,
а не от себе си във мен.
Моят свят с мечти богат е
и ти самата си една от тях.
Целувам те със сутрешното лате
и нека любовта ми бъде грях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados
