Целувка на жена
Пак тиха нощ е - време е за танц,
усмихната на рамото ми ще се скриеш,
с походката на грация неземна
като лозата дива в мен ще се увиеш.
Вълшебен валс, луната ще те гали,
от нежния ти блясък ще поглъщам,
с очите ти за миг ще се разделям
и с трепет пак при тях ще се завръщам.
Наздравица ще вдигна, танц магичен,
въздишка ще отрони жадния ни грях,
в омая ще потъна, на глътки ще изпия
от устните божурени звънливия ти смях.
Ще бъда само твой и ти ще бъдеш моя,
звезди с любов ще сипят палави искри,
ще бъда огнен Парис, Елена ти от Троя,
целувка ще открадна, вкусът ù ще гори.
Ще бъде чудна нощ, безумно ще мечтаем,
с гърди ще ме поблазниш - гроздови зърна,
без думи ще говорим и огнени милувки
със ласка ще обгърнат душите ни в една.
И тази нощ сънувам, във стаята е тихо,
ех, танцът отшумял е, тъй пусто, тишина,
на масата във дрямка лежи бутилка празна,
а в чашата ми се усмихва целувка на жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados
