30 jul 2009, 16:52

Целувка от палача

  Poesía
1.2K 0 11

 Целунаха греховната й плът
 и така погубиха живота,
 защото тя бе скрила своя сърп
 зад ярката божествена гримаса.

 Но никой не разбра, че е смъртта -
 нали бе прелестно красива -
 докосна ги със хладната ръка,
 а после безразлично ги подмина.

 Пък те, глупаците, се врекоха в любов
 и обещаха вечно да й служат,
 паднаха смелчаците без бой,
 в спектакъла, от демон режисиран.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...