Jul 30, 2009, 4:52 PM

Целувка от палача

  Poetry
1.2K 0 11

 Целунаха греховната й плът
 и така погубиха живота,
 защото тя бе скрила своя сърп
 зад ярката божествена гримаса.

 Но никой не разбра, че е смъртта -
 нали бе прелестно красива -
 докосна ги със хладната ръка,
 а после безразлично ги подмина.

 Пък те, глупаците, се врекоха в любов
 и обещаха вечно да й служат,
 паднаха смелчаците без бой,
 в спектакъла, от демон режисиран.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...