vanya777 (Ваня)
19 133
8 feb 2008, 14:25

Целувка по пълнолуние 

  Poesía » De amor
1368 0 18
Целуна ме
с онази нежна
и дълга целувка...
Така,
както само той целуваше.
Сякаш
пролетен дъжд
докосна цвят
бяла орхидея.
А капчиците
нанизани бисери
шептяха...
- Обичам те!
Надничаше
през облак луната,
която спусна
сребърната си паяжина,
за да завърже
с панделка
(като подарък)
блясъка в очите ни.
Една звезда се спусна бавно,
а сянката й мина
по все още тръпнещата пътечка
след допира на пръстите,
по бялата ми кожа.
- Тук ли си?
- Тихо е!
- Нека тупти...
Разпиляха се
игриви кичури,
oчаквайки
аромат
на задъхване.
И тихи пламъци
проблеснаха
между желания
- Чуваш ли?
- Какво?
- Ражда се лудост,
лудост, в която
ще сме пияни
... до събуждане
- Тук ли си?
- Топло е!
- Нека тупти...

© Ваня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??