vanya777 (Ваня)
19 133
Feb 8, 2008, 2:25 PM

Целувка по пълнолуние 

  Poetry » Love
1524 0 18
Целуна ме
с онази нежна
и дълга целувка...
Така,
както само той целуваше.
Сякаш
пролетен дъжд
докосна цвят
бяла орхидея.
А капчиците
нанизани бисери
шептяха...
- Обичам те!
Надничаше
през облак луната,
която спусна
сребърната си паяжина,
за да завърже
с панделка
(като подарък)
блясъка в очите ни.
Една звезда се спусна бавно,
а сянката й мина
по все още тръпнещата пътечка
след допира на пръстите,
по бялата ми кожа.
- Тук ли си?
- Тихо е!
- Нека тупти...
Разпиляха се
игриви кичури,
oчаквайки
аромат
на задъхване.
И тихи пламъци
проблеснаха
между желания
- Чуваш ли?
- Какво?
- Ражда се лудост,
лудост, в която
ще сме пияни
... до събуждане
- Тук ли си?
- Топло е!
- Нека тупти...

© Ваня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??