Feb 8, 2008, 2:25 PM

Целувка по пълнолуние

  Poetry » Love
1.8K 0 18
Целуна ме
с онази нежна
и дълга целувка...
Така,
както само той целуваше.
Сякаш
пролетен дъжд
докосна цвят
бяла орхидея.
А капчиците
нанизани бисери
шептяха...
- Обичам те!
Надничаше
през облак луната,
която спусна
сребърната си паяжина,
за да завърже
с панделка
(като подарък)
блясъка в очите ни.
Една звезда се спусна бавно,
а сянката й мина
по все още тръпнещата пътечка
след допира на пръстите,
по бялата ми кожа.
- Тук ли си?
- Тихо е!
- Нека тупти...
Разпиляха се
игриви кичури,
oчаквайки
аромат
на задъхване.
И тихи пламъци
проблеснаха
между желания
- Чуваш ли?
- Какво?
- Ражда се лудост,
лудост, в която
ще сме пияни
... до събуждане
- Тук ли си?
- Топло е!
- Нека тупти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • .....с аромат на задъхване ...нека винаги се задъхваш от напиращи силни , хубави чувства ! Страхотно пишеш !Поздрав !
  • Видя ли чак къде ме върна, за да си попълня белите полета!
  • Оооо,
    и тук има доста талант

    п.с. Не мога да погледна еще
  • Обичащо, нежно, копнежно...
    Прекрасно като теб самата.

    Честит рожден ден Ваня!
    Усмивки, здраве и късмет.
    Все по-нагоре и все напред.

    Поздрав и усмивка.
  • Прекрасен, много нежен стих.
    Пооздрави Ваня! Много ми хареса стиха ти!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...