Целувка с дъх на лято
Зад тъмни очила светът ти се е свил -
в черупката на орех червояден.
Зад тези очила аз виждам две очи,
които никога не ще забравят как се плаче.
Не си готов да ме обичаш.
Не мога да те имам, а го искаш.
За мен си някаква непредвидимост.
Свали си очилата, погледни ме.
Очите си по теб изплаках.
Света си скрих в листа от злато.
За теб да го запазя само.
Целувките ти все по мен оставят дъх на лято.
Целувката си пак по вятъра изпратих.
Обичаш ме - не те разбрах?
Обичам ли те?! Може би.
Но в друго време, и на друго място.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
