Целувката 2
Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога!
Отидох пак в малката градина с цветя
прекръстих се и целунах майката земя.
Усетих пръстта, хранила е мен и рода,
засаждам зеленчуци, с плодове ме дарява тя.
И сякаш от небето гледат ме дядо и баба,
как променям къщата им с воля добра.
Аз изпълних заръката им от сърце и душа,
сега стопанисвам я, грижа се за дома!
И пак нахлуват спомените от някога,
когато бяхме две малки палави деца.
Те ни учеха на труд и честност в живота,
сега си спомням с усмивка и с много тъга!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
