Целувката 2

Поех пеша отново пътя към дома

в селцето малко сгушено в планина.

Пак отворих си сам пътната врата 

и спомних си за дядо и баба, за някога!

Отидох пак в малката градина с цветя

прекръстих се и целунах майката земя.

Усетих пръстта, хранила е мен и рода,

засаждам зеленчуци, с плодове ме дарява тя.

И сякаш от небето гледат ме дядо и баба,

как променям къщата им с воля добра.

Аз изпълних заръката им от сърце и душа,

сега стопанисвам я, грижа се за дома!

И пак нахлуват спомените от някога,

когато бяхме две малки палави деца.

Те ни учеха на труд и честност в живота,

сега си спомням с усмивка и с много тъга!