Целувката
Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри.
Целувката, която ти забрави,
потъна някъде в нощта.
Една светулка нежно я отнесе
в далечна приказна страна.
И трябваше да чакам със години
да се завърне тя оттам,
да видя пак очите скъпи, сини
и да усетя чар и плам.
Целувката, която ти забрави,
света превръща в светлина
и с огнени следи незабравими
докосва моята ръка.
Мария Мустакерска
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
