Jul 24, 2022, 5:20 PM

Целувката

  Poetry » Love
462 1 2

    

         Целувката

 

Целувката, която ти забрави,

сърцето ми изпепели.

Останали са само стари рани,

все още тлеещи искри.

 

Целувката, която ти забрави,

потъна някъде в нощта.

Една светулка нежно я отнесе

в далечна приказна страна.

 

И трябваше да чакам със години

да се завърне тя оттам,

да видя пак очите скъпи, сини

и да усетя чар и плам.

 

Целувката, която ти забрави,

света превръща в светлина

и с огнени следи незабравими

докосва моята ръка.

             Мария Мустакерска

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...