Целувката
Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри.
Целувката, която ти забрави,
потъна някъде в нощта.
Една светулка нежно я отнесе
в далечна приказна страна.
И трябваше да чакам със години
да се завърне тя оттам,
да видя пак очите скъпи, сини
и да усетя чар и плам.
Целувката, която ти забрави,
света превръща в светлина
и с огнени следи незабравими
докосва моята ръка.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
