24 июл. 2022 г., 17:20

Целувката

463 1 2

    

         Целувката

 

Целувката, която ти забрави,

сърцето ми изпепели.

Останали са само стари рани,

все още тлеещи искри.

 

Целувката, която ти забрави,

потъна някъде в нощта.

Една светулка нежно я отнесе

в далечна приказна страна.

 

И трябваше да чакам със години

да се завърне тя оттам,

да видя пак очите скъпи, сини

и да усетя чар и плам.

 

Целувката, която ти забрави,

света превръща в светлина

и с огнени следи незабравими

докосва моята ръка.

             Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...