15 mar 2008, 19:36

Целувката на пролетта 

  Poesía
646 0 10

Пак твоите очи ме покоряват неизменно.

Покрили ме със утринна роса.

Съблечено рисувани наяве

със вятъра, дошъл от вечността.

Във синьото им пак потъвам до забрава.

Така потребно ме прегръщат без слова.

И шепоти от минало във нас надничат,

стаени и дочакали отново любовта.

С аромат на люляково вино.

Наситен е просторът от задъхани тела.

Танцуват даже птичките на двора.

С целувка ни посреща пролетта.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??