Пак твоите очи ме покоряват неизменно.
Покрили ме със утринна роса.
Съблечено рисувани наяве
със вятъра, дошъл от вечността.
Във синьото им пак потъвам до забрава.
Така потребно ме прегръщат без слова.
И шепоти от минало във нас надничат,
стаени и дочакали отново любовта.
С аромат на люляково вино.
Наситен е просторът от задъхани тела.
Танцуват даже птичките на двора.
С целувка ни посреща пролетта.
© Таня Кирилова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
