Цената

17 mar 2010, 12:59

Poesía » De amor

503 0 2

Цената

Казваш, че ще ме пиеш като вода,

но студена вода не мога да бъда.

Не съм търсената от теб жена,

защото като небе съм бездънна.

Искаш като земята

с теб да съм щедра и мила.

Но съм духът на свободата

и не мога да бъда безкрила.

Казваш да съм повей,

с пръсти вятърни да те галя,

но чуй – и вятър не съм, да вей...

Аз съм пламъкът, който изгаря!

Аз съм огънят буен и жив,

дето лято изтръгва от зима.

В прегръдките ми щом полетиш,

връщане няма да има.

Шепа пепел от теб ще остане,

но от нея ще те преродя.

Като Феникс... Не е наказание.

Такава е цената на любовта.

Диана Загора

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-04-03T15:33:41+03:00

няма значение на колко си години пишеше добре и аз съм от Бургас искам да те познавам
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-03-17T13:20:10+02:00

лелче, при положение че псевдонима и името ти ги има по- горе
защо ги пишеш и под стихото
гледам го на много места в сайта - дразни ме

"защото като небе съм бездънна."
не знам едно време как са стояли нещата
но днес не е гот да се хвалиш че си ... "бездънна"