10 feb 2015, 16:57

Цената на куклите със сърце

  Poesía » Otra
1.9K 0 13

На кукла ти приличам. Да. Приемам,

но етикет къде видя да ми виси.

Отдавна светя срещу теб в червено,

но ти към мен да тръгнеш пак реши.

И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!?

(Портфейли (два!) в ръцете си държиш.)

Излишно съм се правела на скромна -

жените, до една, били с цени -

с ценичка „нежност“ и с цена „внимание“,

с ценичка „колие“, с цена  „кола“,

с цената  „брак“, та сутрин във тигана

да бъркат, бъркат със любов яйца.

„Каква ти е цената?“ Стига вече!

Безценна съм. Нима не го разбра!?

Като луна във тъмна нощ пред клетник

дарявам (не продавам!) светлина.

 

Валентина Йосифова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...