Цената на куклите със сърце
На кукла ти приличам. Да. Приемам,
но етикет къде видя да ми виси.
Отдавна светя срещу теб в червено,
но ти към мен да тръгнеш пак реши.
И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!?
(Портфейли (два!) в ръцете си държиш.)
Излишно съм се правела на скромна -
жените, до една, били с цени -
с ценичка „нежност“ и с цена „внимание“,
с ценичка „колие“, с цена „кола“,
с цената „брак“, та сутрин във тигана
да бъркат, бъркат със любов яйца.
„Каква ти е цената?“ Стига вече!
Безценна съм. Нима не го разбра!?
Като луна във тъмна нощ пред клетник
дарявам (не продавам!) светлина.
Валентина Йосифова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
