* * * * *
822
0
0
До прозореца стоя сама
и се взирам в нощта
да видя твоя силует,
но от теб няма и следа.
а сега съм безчувствена жена.
С душа разкъсана съм сега,
на хиляди парчета е тя,
приличаща на дрипа стара.
А сърцето... сърцето е решето,
осеяно е то с белези безброй,
следи от рани кървящи.
Захвърли ме ти като
вещ ненужна на тавана
сред купища спомени стари.
Какво стана с любовта?
От нея няма и следа,
потъна тя в мрака чер.
Остана само болка и тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
