* * * * *

28 окт. 2012 г., 17:07

Поэзия » Любовная

587 0 0

До прозореца стоя сама
и се взирам в нощта
да видя твоя силует,
но от теб няма и следа.

Някога бях твоя любима,
а сега съм безчувствена жена.
С душа разкъсана съм сега,
на хиляди парчета е тя,
приличаща на дрипа стара.
А сърцето... сърцето е решето,
осеяно е то с белези безброй,
следи от рани кървящи.
Захвърли ме ти като
вещ ненужна на тавана
сред купища спомени стари.
Какво стана с любовта?
От нея няма и следа,
потъна тя в мрака чер.
Остана само болка и тъга.

* * * * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения