До прозореца стоя сама
и се взирам в нощта
да видя твоя силует,
но от теб няма и следа.
Някога бях твоя любима,
а сега съм безчувствена жена.
С душа разкъсана съм сега,
на хиляди парчета е тя,
приличаща на дрипа стара.
А сърцето... сърцето е решето,
осеяно е то с белези безброй,
следи от рани кървящи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация